| Псориазисът е лечим, а лечението му разкрасява |
| 01.05.2004 |
| Доктор Иванка Димитрова е от личностите, които разказват интересно, умно. Тя самата твърди точно обратното, притеснявала се пред журналисти, камери и по-специален интерес. Лекува трайно псориазис, въпреки твърденията, че тази болест е нелечима и е с неизяснена от медицината причина. Преди повече от 20 години, силно лично преживяване провокира болестта у нея. Д-р Димитрова твърди, че причината за заболяването е стресът и интеркорентни заболявания (при децата). Увреждането на кожата, ноктите и ставите е отговор на функционални нарушения в ендокринната система, затова и формите на заболяването са много.
Когато тя самата заболява от псориазис, търсенето на лек първо подтиснало отчасти личната й мъка и второ - фактът, че след многобройни експерименти успява да се излекува напълно и без рецидиви, й дава куража да започне да лекува и други болни. Интересът след всеки излекуван непрекъснато нараства и тя започва да описва подробно наблюденията, лечението и резултатите. "Важното е, казва Д-рДимитрова, че псориазисът все още е обект на кожната медицина, а тя третира локално кожата и я поддържа с мазане, морелечение и нагревки, но не лекува причината на заболяването". Хормоналниятдисбаланс в ендокринната система е функционално нарушение, което се проявява не само върху кожата, но и уврежда ноктите и ставите - причинява псориатичен артрит, който в никакъв случай не трябва да се бърка с ревматоиден или други видове артрити, защото това води до тежки усложнения. Д-р Димитрва ми показва снимки на нейни пациенти с псориазис "преди" и "след" проведения курс на лечение. Меко казано се ужасявам при вида им във фазата "преди", но затова пък искрено се впечатлявам от резултатите "след" лечението. Това са вече хора с нормална кожа и с нормален вид. Вярвам , че са й страшно благодарни и признателни и питам докторката всички болни ли може да излекува."Не всички - отговаря тя откровено и пояснява - болни с тежки ендокринни заболявания, като синдром на Кушинг и Хашимото не лекувам. Не работя и с деца под 2 г. възраст. Сблъскала се е естествено с отрицанието на медици, с недоверието и мнителноста на чиновници във времето, когато е поискала да популяризира и патентова метода си на лечение на псориазис и разбира се, бюрократичните схеми я отказват от желанието да получи официален документ. Случаите на хилядите хора, които са минали през нейния кабинет и е излекувала, д-р Димитрова обаче е систематизирала в личен труд. За нея самата, като че ли не е толкова важно официалното признаване на постиженията й. "Най-важното е, че болестта е лечима и аз искам да помагам на хората - споделя тя. Зная колко отговорно е да кажеш на страдащия: "Ще те излекувам!" Страшно е направо, но резултатите ми дават куража да нося това бреме". Д-р Димитрова разказва, че работата й представлява 20-годишен къртовски труд, че е уморителна и убийствена понякога, но като всеки лекар, удовлетворението от излекуваните хора е достатъчно и я тласка напред. Узнавам, че някои от признателност я нарекли Д-рЧудо. Търсят я за помощ не само българи (Ванга на времето й е пращала пациенти), а и много чужденци. Канили са я да практикува зад граница, но д-р Димитрова твърди за себе си, че е лекар от старата генерация и не може някак лесно да приеме невероятната комерсиализация на медицината в развитите държави и не може да подчини опита си на бизнеса. Най-силното й желание е да намери някой лекар, съпричастен и мисловен, който да има мотивацията и да наблюдава процеса на лечение в продължение на месеци, за да може да предаде опита и знанията си. Така ще има приемственост целият й многогодишен опит, който е натрупала. "Убедена съм - казва лекарката, че зная причината на заболяването. Имам академично обяснение на механизмите на лечението. Ползвам медикаменти от общата медицина, а пациентите ми, ако следват стриктно указанията при курса на лечение, оздравяват и то без да се страхуват от рецидиви. Някои дори се подмладяват и разкрасяват. Д-р ИванкаДимитрова има кабинет за лечение на псориазис на ул. Кричим №47 в столичния квартал Лозенец. |